напред назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Това безкрайно чакане на нещо...


Това безкрайно чакане на нещо,

чието име ти е неизвестно,

което като гвоздей се е вклещило

в ранимата повърхност на сърцето ти.

Това очакване, добило мирисът

на възгорчив пелин, набран по мръкнало,

добило топлата ръжда на ирисите ти,

където самотата се е вмъкнала.

Това очакване, което натежало

пулсира в още топлите ти длани.

Долавя всички ултразвуци тялото ти

и жадно търси между тях послание.

И тая болка от копнеж за лято.

И тая блъсканица на душата,

невярващите думи за която

превръщат се в болезнено отпращане.

Това очакване на нещо, от което

в косата ти полазват ситни тръпки...

Във паяче превърнато сърцето

душата ти със лунна нишка кърпи.

 


напред горе назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1992 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух