напред назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Молитва II


Да не показвам радостта си.

Да свикна да я обуздавам

и да крача

по улиците като всички.

Единствено понякога на птиците

да доверявам щурите си мисли.

Да търся смисъла на тъжната потребност

да се превръщам в крачещо подобие.

Да пазя атомите стронций

във мен да не избухнат.

Понякога насън крещя от ужас.

Душата ми се мята като полудяла,

душата ми не иска тялото си...

Да се науча да не забелязвам

крехкостта на съвършенството,

което съм открила в стръкчето трева.

Най-после да се подчиня,

стиха си да обеся на прозореца.

Внимателно да гълтам дозите безочие.

Да оцелея... Да не искам повече.

 


напред горе назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1992 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух