напред назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Не съм забравила...


Не съм забравила, че мога да обичам,

че мога да изрежа силуета ти

по линията на безкраен хоризонт

и да те отделя от залеза.

Не съм забравила и зная,

че някога (а може би и скоро)

пак ще обичам и ще мога

да короновам нощите и дните

със палещите ласки наръцете си,

да се превърна в някаква религия,

която проповядват ветровете.

Повярвай в дланите ми, намагнитени

от някакво взаимно електричество,

повярвай в знака, умножен

от линиите на ръката до безкрайност.

Повярвай в нямата му тайна

и след това ще знаеш, че съм истинска.

Не съм забравила, че мога да обичам.

 


напред горе назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1992 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух