напред назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Не ми завиждайте за любовта...


Не ми завиждайте за любовта,

която в думи съм превърнала.

Навярно в същия момент

зад ъгъла,

със устните, които не целунах

върху лицето на някоя от вас

тя пише най-невероятни изречения,

държи ръцете й,

докато силуета ми

на тъмния прозорец избледнява,

стопил се от очакване.

Тогава тихо сядам

над листа.

Душата си разлиствам,

тя цъфти, завързват плодовете.

И после Есен.

Капят думите по листа

като ябълки —

От никой неоткъснати.

Не пожелавам никому такова влюбване!

Не ми завиждайте за любовта,

която в думи съм превърнала...

 


напред горе назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1992 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух