напред назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Насън...


Насън,

само насън се случва

да вярвам в нещо неочаквано

и хубаво.

Насън се влюбвам

и с вакхански устни

целувам.

Ронят пръстите ми цвят на ябълка.

Насън се помирявам с тялото си...

Събуждам се от смелостта

да викам името ти.

Стените заговорнически се усмихват,

отнели топлината на съня ми.

Тогава зъзна, свита във леглото,

а някъде дълбоко в мозъка ми

се чупят стъклени мостове.

Затягат се около мен мостовете

на земната ми същност.

Ръцете ми са ябълкови клони

прекършени

внезапно, до следващото ми сънуване.

Насън,

само насън се случва

да вярвам в нещо неочаквано и хубаво.

 


напред горе назад Обратно към: [Пастирка на звезди][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1992 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух