напред назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Без да се сбогувам


Без да се сбогувам, без да се сбогуваш.

Само във очите ми — ням въпрос без отговор.

Някой ме прегръщаше, беше пълнолуние,

беше мълчаливо, беше много опако.

Без да ме очакваш, без да те очаквам,

само зимен спомен с дъх на неизказано.

Тръгнах си и даже не изпуснах влака,

тръгнах си без сълзи и без обещания.

Просто като истина, бяло като зимата...

Вързах си душата с възел от предчувствия.

Тебе ще те има, мене ще ме има.

Другото е писъкът в скъсаните струни.

Другото е болката — тост за късни нощи,

няколко илюзии с попротрити лакти,

фактът, че ме има, и че дишам още,

и билет за всички закъснели влакове.

 


напред горе назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1994 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух