напред назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]



В огледалото


Боже, смешна се виждам във огледалото,

една такава крива и никаква.

Онова, което до днес ви разказвах,

простете ми, си го измислих.

Избеля от съхнене и пране душата ми.

Кърпена, недокърпена — поне е чиста.

Сега, когато сама си лягам,

приказките за себе си ги измислям.

Няма на улицата да ме познаете,

аз съм една от другите.

Един смешен и малък Палечко,

който без да иска се е загубил.

Търся си стъпките по всичките улици,

събирам думите, на вятъра казани.

Лъгах ви, че съм най-малката внучка

от всички внучки на дявола.

Кой ви е крив, че ми повярвахте,

докато се измислях такава.

Днес се видях във огледалото.

Квит сме — и аз съм се заблужзавала.

 


напред горе назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1994 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух