напред назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Писмо


Какво да ти напиша, като думите

солени се търкулват от очите ми.

Благодаря за дългото приятелство,

което дявол знае за какво измислихме.

Когато поверително за мен ти шепнат нещо

— ти се засмей и им кажи, че не е всичко,

кажи им , че зад тънката черта на грешките

живее най-невероятното момиче.

Кажи им, че наместо щураво излитане

по-щуро съм си счупила главата,

и че сега единствено теб имам,

а ти си най-добрия ми приятел.

Какво да ти напиша? Знаеш ли,

не знам защо, но дяволски ти вярвам.

Като един изгубен, смешен, малък Палечко

мълча, дори да ми се скараш...

Каквото и да пиша, смисълът

остава някъде извън мастилото,

извън ограниченията на листа.

Това е само сянката на мисъл.

Останалото ми убягва като котка

по керемидите на тъмните ми чувства,

и само по следи от остри нокти

се сещам, че в живота си те пуснах.

Какво да ти напиша? Всъщност, знаеш ли,

обратната страна на "ВХОД" е "ИЗХОД".

Виновно ли е онова проклето лято,

че лудостта му идваше на пристъпи?

И ни извайваше на пристъпи и двамата,

и винаги забравяше по нещо.

А всъщност ние с теб отдавна

сме си били очакваща материя.

Отвъд изчистените силуети на словата ми,

зад линията, зад която почва нещото,

живее оня рошав скитник вятърът

и дърпа тънките конци на грешките ни.

А думите са речни камъчета

под босите пети на нематерията.

До там остава само крачка

и след това ще се намерим.

Какво да ти напиша? Търся смисъл

в отломките на старо античувство.

А зад вратата на живота ни — измислица,

все някога ще трябва да ни пуснат.

 


напред горе назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1994 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух