напред назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]



От очите ми тръгват по миглите...


От очите ми тръгват по миглите

пъстри мисли за циганска обич.

Лудо слънце в кръвта ми наднича,

а душата ми лятна и гола

мургав стан кърши бавно и знойно

със езически китки и глезени.

Като струн агреховна и стройна

търси ритъм за своята песен.

Мойте пръсти са вятъра, тръгнал

да разроши внезапно косата ти.

Ти не можеш от мен да си тръгнеш,

а и всъщност не мислиш да бягаш.

Мойте устни са тъмния извор,

в самодивски танц омагьосан.

И когато за теб се усмихвам,

ти и буден сънуваш магьосници.

Аз съм всичко, което си нямал,

а кръвта ти за него е викала...

Дай сега да поплача на рамото ти

от безбожното си всесилие!

 


напред горе назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1994 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух