напред назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Премиерно


Да предположим, че си репетирал дълго ролята си,

преди изобщо друг да я напише.

Пред премиерата ще седнеш сам в гримьорната

и в огледалото на себе си ще се усмихнеш.

 

Ще си запалиш с трескави ръце цигара

и сам останал в себе си полека ще разплиташ

една безкрайна мрежа от илюзии и паяжини

и времето ще бъде тихия ти зрител.

 

Съдбата пак ще закъснее и ще седне

във пълния салон на някое случайно място,

когато вече ще е вдигната завесата

и сцената ще бъде мярката ти за пространство.

 

Един прожектор ще се спъне във очите ти

и ще даде зелен сигнал на твоето безпътие.

Не позволявай интригантството на зрителите

да забележи несценичните ти сълзи...

 

А после ще се върнеш сам с цветя

и ще ги сложиш във бутилка, някога изпита —

без повод, в тиха нощ, от самота,

когато си празнувал просто с никой.

 

Прозорецът ти гол и без перде

ще те съблича уморено пред съседите —

едно поостаряло без да ще момче,

което ще започне отначало — утре в седем.

 


напред горе назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1994 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух