напред назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Отива си лятото


Отива си лятото тихо, невидимо.

Колко много неща във живота

така си отиват.

Помъдрели, душите ни

се усмихват

скептично.

Отива си лятото,

а дори не успях да те питам

със парчетата счупено слънце

какво да направя.

Остаряват душите ни, остаряват.

И в очите току прочетеш

някоя есенна истина.

А сърцата буззвучно се питат

колко струва една дълга обич.

Отива си лятото — незапомнено.

Колко много неща позабравихме.

Колко малко всъщност ни трябваше...

Непреглътнато залъче щастие

ронят есенно нечии пръсти.

Свърши лятото. Празникът свърши.

Дай афишите заедно да скъсаме.

 


напред горе назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1994 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух