напред назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Ще попиташ


Ще попиташ защо вместо мен тази нощ си сънувал

само стъпкани, мокри, крайречни треви.

Сякаш някой във някакъв бяс е целувал

с луди устни земята. И от устните още боли.

 

И на никой не му е нужно някога да научи,

че не си искал да превърнеш любовта ми в тръстика.

В скута ми, вместо нашия син, твоята тайна суче,

а в очите й ме е страх да надникна.

 

Откъде тая есенна тръпка в косите ми?

Може би така ще съм по-различима.

Във съня ти ме нямаше, дори под тревите...

А в живота ти — като мъка ме има.

 

Някой ден без да питаш от някого ще научиш,

че съм си тръгнала — да те спася от обичта си.

И са ме видели с треви да превързвам

охлузеното коляно на щастието.

 


напред горе назад Обратно към: [Събирай ме понякога от думите][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 1994 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух