напред назад Обратно към: [Високо в ниското][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Не откраднах съня ти...


Не откраднах съня ти,

не изпях бяла песен.

Оня орех край пътя

става само за бесене.

Още вярвам във жаждата.

И какво като вярвам?

Дефицитът на сажди ли

ражда белите гарвани?

Ной запраши по прашното.

Ще го хванем за пеша...

Господ вече не праща

дъжд — небесна депеша.

Ной ли? Вече е вечност.

И при толкова суша

е въпрос на човечност

да се хванем за гушите.

За последните думи

ми се свърши мастилото.

Може пък да ми хрумне

да ги пиша със жило.

Не откраднах съня ти.

Ти сънуваш бесилото.

Но си жив и не мога

да ти кажа Василе.

Свободата изглежда

вече мина на пости.

Не и трябват надежди,

нито живи апостоли.

Своя връх на върха

никой вече не търси.

Думата "свобода"

я натикахме в мръсното.

Не откраднах съня ти.

Нямах смелост за песен...

Оня орех край пътя

Става само за бесене.

 


напред горе назад Обратно към: [Високо в ниското][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 2004 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух