напред назад Обратно към: [Високо в ниското][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Полека в тишината влизат...


Полека в тишината влизат,

животите си сричат.

ТОЙ вече няма втора риза.

ТЯ — му е ближна.

И двамата са много есенни.

И си го знаят.

Запява тишината песен.

Прескачат края.

Светът безпаметно политва

отвъд земята...

И няма нищичко за питане,

освен сълзата,

която Оня горе скришом

със пръсти бърше —

децата му не си отиват,

а се завръщат.

 


напред горе назад Обратно към: [Високо в ниското][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© 2004 Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух