![]() ![]() Полека в тишината влизат...Полека в тишината влизат, животите си сричат. ТОЙ вече няма втора риза. ТЯ му е ближна. И двамата са много есенни. И си го знаят. Запява тишината песен. Прескачат края. Светът безпаметно политва отвъд земята... И няма нищичко за питане, освен сълзата, която Оня горе скришом със пръсти бърше децата му не си отиват, а се завръщат.
![]() ![]() ![]()
© 2004 Яна Кременска. Всички права запазени!
|