напред назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Екзерсиз 7


Измислици са всичките присъствия,

в които ме намираш неочаквано

и неочаквано, преди да си ме чакал

ме срещаш в океаните на думите.

А думите живеят нейде другаде,

където се събуждам вечер влюбено

и приликите с мен са нещо друго.

Люлея думи, влюбвам ги, те лудват

и тръгват да преплуват по кръвта ми

морета от вселенски многоточия.

Закърпвам си понякога платната,

разделям се със дъното и котвата,

обърквам се, пропускам всички срокове

и нека друг да ги догонва вместо мене.

Аз се побирам във едно стихотворение

и съм ти шепата неутолена жажда.

Измислици са всичките прераждания,

когато искам да съм тук и толкова.

Светулките не изпълняват роли,

те просто светят, за да мога да те виждам.

Животът ли? Прилича ми на свиждане,

а после си отиваме оттатък.

И затова – недей да ме очакваш,

а просто ми помахай на минаване,

когато свиря нещо със щурците.

Превърнах се отдавна само в минало,

но думите ми дишат вместо мене

и вместо мен обичат да обичат.

Поискам ли, ще се събудя сигурно.

И после – няма да ти пиша.

 


напред горе назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух