напред назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Екзерсиз 6


От толкова потъвания в себе

приличаме на артефакти.

Изваждаме се, ценни сме на някого.

Омръзна ми да ме колекционират.

Не всеки сън е повод за умиране,

но ми е тъжно за съня наяве.

Понякога за дълго се забравяме

във някакви затишия и чакам.

А ми се иска да живея простичко

живота на тревите и на мравките,

да съм съвсем естествена мелодия,

да ме запяват и да ме забравят...

Да взема да завържа онзи вятър,

да спре да ме посява като плевел

и да си върна кротките посоки.

Понякога сме тъжни артефакти

от дъното на собствените си животи.

 


напред горе назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух