напред назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Екзерсиз 5


Не струват нищо всичките прозрения,

които все пристигат късно

и акостират късно. След събуждането

мълчим и галим с есенни движения

пространството на пъстрите си зеници.

Превърнахме ги в ринг на самотата си,

ожесточено се сражаваме с илюзии.

Страхът е неизгубващ гладиатор.

Понякога от страх и аз се губя

във спомени за нощ и черни котки,

за покриви, за нещо наклонено...

Неистово нагоре се катеря

и впивам думи в твоето присъствие.

Когато се отрониш аз политам

и птиците ме гледат с удивление.

Превърнахме и падането в полет...

Душата ми със сребърни движения

По котешки от тялото излиза.

Поне ти дадох втората си риза,

та няма и естествени прегради.

Не струват нищо дългите балади

и дългите истории с поанти.

Не помъдрявам задължително от старост,

по-скоро остарях от чужда мъдрост,

на някого, на разни живи мъртви...

Не струват нищо всичкото прозрения.

Но утре.....

 


напред горе назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух