напред назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Екзерсиз 4


Навярно е било така отдавна,

че вече го забравям и не помня.

Разказват го отлитащите птици,

когато се сбогуват тъжно с рибите

и носят на крилете си мълчания,

солени от дълбоко и от жажда.

А рибите, когато се прераждат,

в очите си събуждат пълнолуния.

Така са им мълчали дълго думите,

така са натежали от неказано...

Навярно е било така отдавна,

че помня само пътищата с длани

и с длани си намирам друго зрение.

Опипом си намирам изречения

и ти строя от пясъците замъци.

Навярно е било така отдавна,

че се захвърлих като камък

и толкова тежа във самотата си,

и толкова си зная вече мястото...

Навярно е било така отдавна,

че почнах да застивам като пясък...

 


напред горе назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух