напред назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]



Екзерсиз 3


Разчиташ ме и сигурно ми вярваш,

защото те разказвам като себе си

и толкова отдавна те познавам,

че в корените ми е твойта жажда

и в пръстите ми твоите докосвания.

Когато този свят е високосен,

все нас са окосявали със троскота,

редили са ни в друг реален хаос.

Понякога до болка те познавам

и зная как разплакваш всяко вдишване

и всички звуци, и големите мълчания.

Не си отивай! Днес не позволявам

на стъпките да си рисуват дири.

А в зениците ми седи и тъжно свири

един щурец, забравил да си иде.

Боиш ли се, че после идва зима,

а в бялото изгубват идентичност

перата ни на тъжно-стари птици?

Не си отивай! Как да ти измисля

поне една от сто и пет причини?

Не тръгвай! Зимата ще мине.

Ще рукнем разтопени към моретата

и дъното със синьо ще ни тегли

все по-дълбоко и съвсем във себе си...

Докато си намерим с теб адресите.

 


напред горе назад Обратно към: [Време да те влюбя][Яна Кременска][СЛОВОТО]

 

© Яна Кременска. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух