напред назад Обратно към: [Камелия Величкова][СЛОВОТО]



Как влязох в живота


Датата беше осми септември. Събудих се с мисълта за освежаваща разходка из корема на майка ми. Чувствах се с цял сантиметър по-висока, но така и не разбрах дали краката или главата ми бяха пораснали. Изведнъж дочух шепот и прилепих ухо до майчиния пъп. Говореше докторът... Трябвало вече да излизам. Хубава работа! Само това ми липсваше!!! В този студ да изляза без дрехи? Настроението ми, естествено, веднага се вкисна, но още не се бях научила да цивря като хората и затова си замълчах.

Дали щях да ходя с главата нагоре там... вънка? Дали щяха да ме карат да ходя на училище? НЕ! Така няма да се разберем. Няма да излизам и край!

В този момент докторите ме хванаха за крака. Те ме теглеха навън, а аз пълзях навътре. Помощ! Започнах да прилагам бойни хватки, като ритах с ръце и крака. Не помогна. Затова се засилих с глава (осъзнах, че тя беше най-силното ми оръжие още при раждането си), но докторите изведнъж извадиха ръцете си и аз изхвърчах навън като тапа. За малко да падна на пода, по който пропълзяваха лигави, черни хлебарки. Още тогава в болниците, плюх им на хигиената, плюх на доктора в окото, а сестрата нежно обърса устничките ми с кърпичка.

Огледах се и видях дълбока, черна пещера в центъра на голо дупе. Помислих си, че това е света. Сгреших. Беше пъпът на майка ми, белег, напомнящ ни, че не сме богове.

Огледах белият свят — беше по-просторно и имаше ток (въпреки, че 9 месеца на тъмно са нищо в сравнение с режима на тока, който ми предстоеше след няколко години)

Дразни ме цялата сбирщина от доктори и роднини, които само ми се мотаят в краката, крещят и плачат. Надуха ми главата. Подмятат ме като баскетболна топка, главата ми за малко щеше да се забие в дръжката на вратата. Можеше да се каже, че тук ми харесва.

Днес станах част от света. Или по-точно светът стана част от мен. Родих се.

 


напред горе назад Обратно към: [Камелия Величкова][СЛОВОТО]

 

© Камелия Георгиева Величкова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух