напред назад Обратно към: [Камелия Величкова][СЛОВОТО]



Навън вали дъжд...


Навън вали дъжд.

И в мен вали.

Ухая цялата на дъжд.

И ставам мокра, чиста и прозрачна.

Танцувам в дъжд.

И пея в дъжд

Пиша разкази с дъждовни капки.

Закусвам облаци,

Обядвам гръмотевици,

А когато се стъмни,

Тих пролетен дъжд храни душата ми.

Рисувам с дъжд — дъжда.

И аз валя с дъжда.

Валя над хората,

Валя да ги направя мокри...

Чисти.

Валя! Валя! Валя!

Защо ли всички тичат напосоки,

Защо ли бягат от дъжда ми?

Носят чадъри,

Грубо заострени

И върхът им като жило

Пробожда топлината на моите капки.

И аз капя, капя, капя...

Все по-тихо, все по-мъдро.

Капя като молитва.

И само в далечината

Кънтят гръмотевиците,

За да напомнят на хората,

Че аз съм стихия.

 


напред горе назад Обратно към: [Камелия Величкова][СЛОВОТО]

 

© Камелия Георгиева Величкова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух