напред назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]



В началото на пътя


Жълтите кръгове стягат болезнено

Мойта умора в безсънни лъчи

В пъстрия ирис ритмува загнездена

Цветната лудост на двете очи.

 

Вече привикнах на боя с тирадите,

С несъвършеното бледо сега;

Искам да бъдат безбройни площадите,

Неизвървими без тази тъга.

 

Искам, минавайки пеш под олуците,

В жива вода да повярвам отрано

И със прощалния химн на капчуците

Нечия пролет и моя да стане.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]

 

© Милена Очипалска. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух