напред назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]



Зимно равноденствие


Две разплакани шепи зимно море,

Седем миди в замръзнал от утрото сняг —

Моя нощна прогноза за светлия ден,

Моя лятна утеха, до днес доловима...

 

Безконечна и крайна е всяка любов към морето,

ала зиме и нощем морето е чуждо

като мъртвия ритъм на кардиограма,

като преходност сита и вечна раздяла.

 

Седем миди във обща сплотена черупка

И жестоки искрици на острия лед между тях,

Ситен пясък от снежност солено потръпва —

Колко верен и смутен е този природен контраст.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]

 

© Милена Очипалска. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух