напред назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]



Послепис


Мога да бъда чудо в живота ти,

Даже единствено чудо.

Нямало „кончета зеленооки“,

Няма дори и „верблюди“

 

Казват, че утре пристигало лятото.

Аз и да видя — не вярвам.

Раждат се дните като разпятия

И върху мен се стоварват.

 

Звездни светулки — моите мисли —

Нощем безредно се блъскат.

Ала свободни гърмят като писти,

Те са и път, и завръщане.

 

Несъвместими, нашите полети

Надали ще се пресичат...

А обичта ми беше магнолия,

Осиротяла без птици.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]

 

© Милена Очипалска. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух