напред назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]



Фрагмент


на З. А.

 

Пейзаж без хоризонт.

Дърво: листа, загърбили железопътна линия.

И самота.

Която никой не рисува.

Телата ни, обидени от всичко,

безцелна рамка на пристрастия,

под стъклен покрив са затиснати —

та кой ли ще ги нарисува.

А слепите фасади на душата

са парник за изнежените помисли.

Че твоята е лесна —

ти си луд.

И можеш само да рисуваш.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]

 

© Милена Очипалска. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух