напред назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]



Зелени ледове


I.

 

Приижда краят на света.

Отворен мрак.

Жените спорят със земята

в утрото,

когато мъжете

разговарят с боговете.

 

Зелени ледове.

Посред червената потенция

на злото.

Ликът на кълбовидна мълния

разсича шелфа на страха...

И пак.

Белязани с копита бичи

с т р е м е н а.

Да откачиш от лудост

безгранична.

Кога? Кога? Кога? Кога?

 

 

 

 

II.

 

Утехата ще сключи вежди.

Премиера.

Отдавна репетирано

Убийство.

Кълбото неусетно

Дерайлира.

Задра чакъла в коловоза.

— Намести ли мозайката?

Оплаках вечността,

а маранята на страха

прелисти дните

до тотален минимум.

— Къде се губиш, разкажи!

Врати затварям,

ако са отворени...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]

 

© Милена Очипалска. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух