напред назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]



Неродена мома


На Здравка

 

Спиш в леглото си

бездънно,

мое

другарче

от браздата.

Спиш.

И не сънуваш.

Само чакаш.

Някои присъди са скачени.

И без хляб възможен е животът?

А таванът не е небесата.

Празен ми е джобът

И отдавна

в него,

никого отдавна не съм слагала...

Майка ми детее,

аз мъдрея —

остарявам = оцелявам.

Рядко ми прощаваш,

ала смислено —

Ризите така и разменихме.

Недоспала — утре ще почистя

Офиси, пътеки и квартири...

А към теб,

гневливо-справедлива —

в радости и мъки недоносени,

ще повтарям —

и да си щастлива:

Не е лошо!

Никак не лошо.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихосбирщини][Милена Очипалска][СЛОВОТО]

 

© Милена Очипалска. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух