напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Заешка му работа


Напук на всичкото това

си щъкам вечно без глава,

но топличка ми е устата

и любознателни — краката.

 

Понявгаж като се намеря,

по криви круши се катеря.

Мета и мия крайно рядко,

но иначе съм много сладка.

 

А никой май не се опомня

каква съм плахичка и скромна,

но то това е само малко,

че пък без хич е малко жалко.

 

Направо истина не съм,

ама съм страшен таласъм.

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух