напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Оптимистично


Полягаш пак сред паяци и шума

във дрипавия, изтощен чувал.

Небето, посивяло като гума,

полека-лека те изтрива цял.

За белички чаршафи май е време,

за мъничко притоплена вода.

А пък звездите, дявол да го вземе,

се крият в дупките си, господа

съдебни заседатели. Ледът

започнал е комай да се съсирва.

Ще взема да се вкарам в някой път.

(Или пък да го хвана? Няма спиране...)

За беличък чаршаф комай е време —

и леко те завиват презглава.

 

А пък звездите, дявол да ги вземе,

изгряват тъкмо малко след това.

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух