напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Камен бряг


(какво, къде, кога)

 

Призори бях змийчето,

изпълзяло по морските камъни,

по пладне бях капката дъжд,

търкулнала се като бяло зрънце по вълните,

следобед бях пяната, близнала

нечии обувки на скришно под скалите,

по-късно бях двойната дъга

с увиснали в небето краища,

по мръкнало бях гъстата кал,

полепнала по хорските пети,

а в полунощ

светът стана камбана

и аз бях езикът й.

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух