напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Събуждането на Спящата красавица


Ние бяхме живото сърце на мъглата,

капката, която кара камъка да пропее,

живото въгленче в намигащото око на света,

дивата глина, дивият камък, дивият клек,

полазил върха жизнерадостно,

най-непокорните риби (по-хитри от всяка въдица),

кривият шперц за невидими ключалки,

спотаилото се в копривата слънце,

смушилите се под земята водопади и,

въобще, онова малко глождещо нещичко

в Божия сандал,

без което щеше да има сътворение,

ама друг път.

Това докато се целувахме,

после минаха десет минути и

ти така и не се върна и,

мама му стара, защо не си счупих часовника!

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух