напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Наш'то блато


таквоз... басня

 

Аз съм куцо, а пък ти — сакато.

Двамата живеем в общо блато.

Кьоравите също са ни братя —

за всички има място в наш-то блато.

 

Няма що да търсим

примерно под вола —

щом като сме жаби,

ний си знаем гьола.

 

Да, но волът тук ни се натресе.

В наш-то блато взе, че му хареса.

Гледаш, здраво-право туй рогато,

що ли търси тука в наш-то блато?

 

В свидното ни блато

да не дири плява?

Ний не щем кат него

да ни подковават!

 

Ние сме народец кротък, значи.

Няма да го гоним, зер. Обаче

незнайно как, но наплоди теленца —

окати, с правилния брой краченца...

 

Малките теленца,

челядта на вола,

баш под него цопкат

весело из гьола.

 

Лошо няма, само дето на ти,

нямаме си вече наше блато —

тия почнаха да ни се мръщят,

и накрая... нямаме си къща.

 

Хайде вън, на сухо,

кьорави и куци...

Казват, на това

му викат „еволюция“.

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух