напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Разказ за едно малко и френско градче


Градецът Клю цял е опасан

в мрежа трепетна и неусетна.

Всеки жител на Клю гори

от желание да ти светне.

 

Случи се, значи, млади двамина

се харесали. После — ясно.

Мрежата кихна като простинала

и се разтресе бясно:

- Тя, значи, натъпкала го с наркотици,

напила го с джин, пък после

го изнасилила връз някакви трици

и май че го омагьосала...

- Не е било джин то, аз да ти кажа,

най били ми магьосни отвари,

пък и другият с него успял да намаже

и отзад й го натоварил!

- Ама не той на нея, 'ми тя на него,

и имало още трима!

И сега като писнат: „Живота ми де го?“ —

лепнала им е СПИН-а!

- Пък онзи, мъникът, значи, бил девствен,

и тя му била сефтето...

- Абе глупости, девствен — противоестествен!

Некрофил си пада хлапето!

- Та казваш, първо той я убил, а пък после

тя изнасилила него...

Носят се, носят се клюки несносни

като овце пред гега,

докато двамата като в изтъркана песен

се целували под луната.

Мрежата тихо обраствала с плесен.

Градецът ставал на блато.

Градецът Клю цял е опасан

с мрежа трепетна и неусетна.

Всеки жител на Клю е опасен...

 

Но измряха. До крак. До последно.

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух