напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Сетил се


Вярно, тя е добро момиче,

аз пък пия и правя боклук.

Вярно, тя е разумна и мила,

аз пък вечно правя напук.

Тя си пада добре възпитана,

а пък аз съм див самораслек.

Все си гледам като пребита,

а пък тя е почти прекрасна.

Тя разнася кокетни чадърчета,

аз си ходя по голо небе,

тя ти вика „сладък“ и „миличък“,

а пък аз ти говоря на „бе“,

тя е много добра домакиня,

аз пък вечно троша чиниите...

Абе, тя е почти богиня,

а на мене ми знаеш спатиите.

 

Е, какво ли дириш тогава

в два часа през нощта на вратата ми?

Хайде, бързичко се скатавай,

да не си натресеш белята.

Бягай бързо при топлата тенджера

На, така да се каже, законната.

Аз със тая ютия в ръката ми

има на кой да горя панталоните...

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух