напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Докога


Сред панели, компании и безсъние зло

ти се мяташ във своето твърде плитко легло,

не дочакваш и изгрева, не заспиваш от мрак,

галиш скришом стаения в тебе вълк-единак

и напусто очакваш да осъмнеш спасен.

Докога ли ще храниш своя хищник със мен?

 

Облаците в чаршафите лъхат на сивота.

Кукла пукната в ъгъла, с грозно обли уста.

Бели, бели тавани и черни, черни звезди.

Колко страшно копнееш да е както преди,

да, но тук май не дават, май не дават, освен...

Докога ли ще храниш своя хищник със мен?

 

Вярно, заекът, казват, е твърде вкусна храна.

Да, но аз съм и топличък — нани-на, нани-на,

нека бъда възглавничка, нани, Вълчо, заспи,

жълти палми сънувай, слънце, бели липи...

Или бързо изяждай ме — да ме няма съвсем.

 

Нахрани пеперудата. Ако ще да е с мен.

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух