напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Не искам


Не искам да съм домакинска тел,

която да остърже твоя накип,

съвсем не искам да съм ти предел,

ала не искам да съм ти и накит —

не ща да съм сапфирена игла,

забучена на твойта вратовръзка.

Не ща да съм и нагличка смола —

на лакета ти лепкаво да лъскам.

Не ща да съм ти кошчето за смет.

Не ща да съм ти кросчето за здраве.

Не ща да съм фунийка слънчоглед —

да чоплиш, като нямаш к'во да правиш.

Не ща да съм ти слънце, ни луна,

земя под тебе пък — да не говорим.

Но най не искам да съм ти жена:

жените рядко са разбрани хора.

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух