напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



Public Relations


Най-обичам никой да не ми живее вкъщи,

за да могат да живеят много хора там.

Не проумявам вицовете за тъщи,

от което, честно казано, хич не ме е срам.

Никой в този блок не подозира даже,

че таванът ми в просъница е меднозелен.

Като ме питат за съседите, не знам какво да кажа,

а те нагло твърдят, че ме познавали мен.

Основният проблем е кой влиза и кой излиза.

Всеки ключ във бравата епизоди кове.

In and out, in and out, любов по време на криза.

Обществеността не различава въпросните две.

Докато чупя си главата що за дефиниция

е наличието или липсата на секс като такъв,

има-няма, на мене ми натрисат полиция,

а прането ми оглеждат за признаци на кръв.

Дефинициите... мама се надява юнашки

да ме види подръка с такава на кретен.

Аз пък падам си по грубо неподходящи,

защото те най-много ми подхождат на мен.

Обществото се интересува кой какъв ми се пада

и дали си лягам с шофьорите на стоп.

Но стига... стига ми ето тая награда:

купи ми, мамо, топ!

На целия ми пацифизъм една тежка вена

в слепоочието ми отдавна задавено бумти.

И да прощаваш, мамо, няма да стане със кретена,

като толкова го искаш, живей със него ти!

Моят дом е моята натрапена крепост,

в която всъщност изобщо няма страни.

Поредната тухла е поредната нелепост.

Независимо от себе си изграждам стени.

Трябват си на тоя преграден огън!

На доброволна вахта някой неуморно бди.

Няма нито хепиенд, нито последно сбогом.

Нищичко не се изчерпва с просто две следи.

Отпивам от чашата и полягам кротко

както казват вестникарите, скандално сама.

Отляво — котка, отдясно — водка,

а върху мене — сън. Добре дошли у дома.

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух