напред назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]



З(апет)айка


Ушите ми отзад напред са точно две на брой.

Броя си пръстите — все по двайсет излизат.

Ям ягоди, понякога, като се случи — и бой.

На сума ти народ раздадох си чеиза.

Погледната, изпъквам — и отпред, и отзад,

но предпочитам вятърът да ме духа отстрани.

Между тия и ония аз съм третия свят

(джунгли и диваци и тук-таме войни).

Аз съм големият и пухкав заек,

особено когато преливам от любов,

аз съм наежената запетая

и като порасна, няма да стана апостроф!

Веднъж ми обясниха, че съм ъндърграунд.

Май по-скоро съм over, каквато съм си излетяла,

а under-ът се пада все под някоя маса

под която се търкалям ни жива, ни умряла.

Така че, драги ми любители на лейбъли,

нас ни пишете видни нашенски ъндъртейбъли,

а когато всички определения се спукат

ще ви се изплезим бодро изпод всяка пролука.

Аз съм кривата тръба водосточна,

дето от дъжда дори успява да се накваси,

аз съм възпалена критична точка

и отрупана с пиене критична маса.

Изобщо не ми хвалете множествения оргазъм,

изобщо не ми хвалете чистия разум

и всякакви други видове прахове за пране.

Май попрекалих с развитието над ниво рамене.

А иначе ръцете ми са точно две, и то големи,

а иначе краката ми са точно два, и то големи,

а иначе гърдите ми са точно две, и то големи,

от всичко си имам уставен брой

и всичко си ми е на място.

 


напред горе назад Обратно към: [Зайча сянка][Светлана Комогорова - Комата][СЛОВОТО]

 

© Светлана Комогорова - Комата. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух