напред назад Обратно към: [Здравка Евтимова][СЛОВОТО]



Стопанката


Брей, че небе – такова едно едро, всичко се събира под него. Аз съм му стопанин. Виж баирите, пълни с гъби и бор. Зная всяка долчинка и ручей в тях. И дивите ягоди зная къде растат - при порутената църква. Сухото дере ми е приятел, пороят го издълбава, но червената пръст и жълтите камъни остават, те са моето злато. Само като ги видя, ставам по-голям. Но аз искам това небе да си има стопанка. И сухото дере също. Какво е небето без жена - една купчина облаци. Но тя трябва така да ги гледа, че дори да хвърлят град, градушката им да обичам. После ще те заведа до киселеца в просеките и до манатарките. Ще ти покажа среброто на снега. И пръстен искам да ти подаря както подобава, но нямам. Нищо, ти само се огледай наоколо. От това място по-хубав пръстен – здраве му кажи. Гледах небето – то не беше никак едро - най-обикновен сив капак над повяхналото поле. Земята постна, червена, боровете криви, тук там изсечени. Склоновете свити под студа, остра трева и бодили, оцелели след пороищата. Хората се изнесли на по хубави места, заможните към морето, тези като мен на юг. За какво ми е този пущинак, тук се въдят змии, гущери и черни бръмбари, които дори жегата не може да убие. Гъбите стърчат изсъхнали на пънчетата си, сухи като барут. Дори спомен за извор няма.

Но не знаеш какво е като завали. Тогава всичко е цветя, ша-а-рени - чудиш се откъде толкова бои са се побрали в сивия пясък. Не знам името на нито едно цветче, но още по-добре, може ли име да опише тая красота. Знаеш ли какво е да се намокри земята след сто години жега, жълтите камъни да светнат като дюли. Гъби растат, трева напира. Аз им търся стопанка. По-точно вече съм намерил. Така ли, тогава защо ми говориш за облаци, гъби и дерета, които за нищо не стават, освен да седиш и да изсъхнеш в тях? Защото ти ще им станеш стопанка. Тука човек не изсъхва, момиче, тука под небето е широко. Познавам кого мога да науча да разбира от небе. Ще науча тебе.

По тези места празник не идва, пък и никой не го чака. Още по-добре! Ще ти ще то чакаш с мене. Щом усети, че се оглеждаме за него, празникът ще дойде веднага.

Къща имаш ли, питам го аз. Знам, че нямаш. Е, да виждала съм те в една съборентина, цялата в паяжина и прахоляк. Но като дойдеш ти, ще изчистим прахоляка. За малките паячета ще оставим няколко мрежи, защото иначе каде ще живет те, питам аз. Така чисто ще направим, че няма се познава дали е съборетина, или палат. Аз ще я стегна, а ти ще я наредиш. Зная кой може да нареди стаите така, че да греят. Ти.

Пари имаш ли, питам го и зная, че няма. Такива хора държат вятър в джобовете. Той ми казва:– Ти виждаш ли ме хубаво мене? Като ме гледаш така, мислиш ли, че ще те оставя да гладуваш? Аз кожата си ще скъсам, но за тебе ще намеря ядене, разбираш ли. Знам за кого мога да печеля пари – за тебе мога. Ами тази гора - ще кажеш пущинак. Ще кажеш – тука е краят на географията, но слушай, аз имах шестица по тая наука в гимназията – тука е началото на географията, вярвай ми. Под онзи бор.

Ти нямаш кола.

Да нямам, но аз мога на ръце да те занеса до връх Селимица, а там колата и деветдесет и девет гуми да има, пак не може да стигне. Ще ти подаря дъжда. Ще ти хареса, защото тука, на нашия баир, той се обръща на сняг, после пак тука тръгват първите кокичета. Аз по очите познавам, че ти си родена за моя сняг. Никой друг не може да го гледа като тебе. Никой не може да го чака така. Не го питах земя има ли, защото знаех, че няма. А роднини имаш ли, попитах. Цяла армия имам. Но като те гледам, ти може да ги посрещнеш всичките до един. И то така, че пак да искат да дойдат. Какво да приказваме повече, ти имаш точно това, дето ми трябва.

Ами печка имаш ли, хладилник и телевизор? Виж каква печка е запалило лятото. Не питай за хладилник, само чакай да видиш каква Коледа ще ти доведа! Студена за двеста хиляди хладилника. Телевизор ще намеря, само да искаш да гледаш.

Сега съм стопанка на синовете и дъщеря му. Гората е силна, дълбока. Земята пак си е постна, цялата пясък, и пак има тръни в нея, но като завали дъждът! Никой не може да измисли имена на всичките цветя. Пороят ми е приятел, всяка капка е приказка за места, които никога няма да видя, но те и без друго са мои.

Забутах те в тоя пущинак, казва той. Тука само гущери се въдят. Прощавай. Тоя пущинак си е наш, казвам му. Тука всеки трън помага. Аз съм изсъхнала нива, коприва и гущери се въдят в мене. Но нали знаеш каква става като завали, казвам му. Хич не се разправяй с мен, човече, аз познавам кога някой е изсъхнал. Ти не си.

Оставих да се блъскаш толкоз години. Купих ти евтин шал за Коледа, печката ни е стара, телевизорът едва влачи филмите. Евтин шал, но топъл като пожар. В тая къща дочакахме толкоз Нови Години, че сме подновихме от глава до пети. И да искаме, не можем да остареем. Ще бъдем млади щем не щем.

Тука земята е бедна, само пясък, червена и постна. Я мълчи. Погледни пътеката, която отъпкахме в преспите. Знаеш го нашия сняг, пълен със стъпки на деца. Аз такъв сняг най обичам. Знаеш ли какво чакане чакам, докато се прибереш у дома от работа. Къде закъснява тоя човек на тоя студ, викам си. Сега вече си тука, хвани се да ми оправиш котлона, нали си голям специалист. Освен това ми залепи обувката, не знам как пак се разпра на две.

Слушай, аз много познавам кога обувките за нищо не стават. Режеш ги като нож. Карай, нови ще купим. Не искам нови, тия ми залепи. Точно тия ми харесват. Добре де, аз познавам, кога трябва да залепя едно нещо и кога трябва да го изхвърля. След два дена пак ще се повтори същата работа. Както и да е, скоро ще дойде лятото и тия обувки ще ги пратя на боклука. Никакво хвърляне и абсолютно никакъв боклук.Не можах да те науча да пестиш, човече. Няма да пипаш старите дрехи, аз ще ги изгладя. Не ми говори за нови разходи. Край, никакви предложения за харчене не приемам.

Слушай, можеше да е по-богато. Можеше да е по-хубаво. Ти луд ли си, бе, да не си се напил? Погледни се. Защо си влязъл с обувки! Мразя да влизаш обут. Да, аз съм стопанката, зная. Пази се да не те заболи пак рамото. Да, знам - на една купчина неплатени сметки съм стопанка, но помня кой ме научи, че под небето е широко. Че в нашата гора не се знае кое е земя и кое е небе. Вземи си и чадъра и прибери момчета. Чакам ви за вечеря. Не, момиче. Първо ще ходим да наберем киселец. Небето само това чака – киселецът да поникне – и веднага го напълва догоре с витамини. Направи ни супа от киселец довечера. Сега ще те водя за манатарки. Специално за тебе съм ги намерил. Хайде. Всичко зарежи, тръгваме.

 


напред горе назад Обратно към: [Здравка Евтимова][СЛОВОТО]

 

© Здравка Евтимова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух