напред назад Обратно към: [Райко Жинзифов][СЛОВОТО]



До българската майка


Майко злочеста, ти, майко страдалница,

мътни са сълзи ти, как у Брегалница

мътни са студни вълни.

 

Рониш ти сълзи, а сърдце распаряш ми;

питам напразно я - не отговаряш ми -

сладки л' са, майче, они?

 

Що си застанала, майко, над сина си?

Що си наведнала очи и клепки си?

Гледаш и мрачно ти так?

 

Поглед На него си хвърлила жалостен,

ден ли за тебе той скърбен, нерадостен.

пълен сос тъга и с мрак?

 

Щеш ли да бъдеш ти нем' утешение?

Пей му ти песня за вечно търпение,

пълен сос тьга и с мрак?

 

Пей и за негово вечно страдание,

пей му да нема в душа си роптание,

пей ти и сълзи не лей!

 

Още за кротко му пей послушание,

станал като ягне той на заклание

кротък и мирен, готов.

 

И за душевно му пей онемение.

и за телесно му пей ослепление,

само не пей за любов!...

 


напред горе назад Обратно към: [Райко Жинзифов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух