напред назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]



Съвременници


Усмивката на нашата тревога

Гримасничи на своя си език.

И тръгват монолози към природата.

(Отдавна разговаряме сами).

И всеки си е зрителя и бога

На свойта собствена игра.

Танцува мисълта до изнемогване

И падат ореоли и крила.

И пада този спазъм да си истински.

Улучва те лъжа подир лъжа.

Но не лъжите действуват шокиращо,

Краде и лъже даже любовта.

Ритмично режисирана от устните

С обратен знак ни следва вече тя.

Небето е шокирано до пръсване

И пълни океаните с вода.

Навярно изнемогва от принуда

Спасителната лодка с дъсчен под.

А Ной немее, искрено учуден

Кой може да спаси за Друг живот!

 


напред горе назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Росица Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух