напред назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]



Твоята тайна


На Ал. Геров
"За да не ти е мъчно никога,
към никого не се привързвай"

 

Отраснах с този твой куплет.

И го задържах като броня.

Но мъчно ми е, че наред

със него аз пропусках оня

невидим щит към вечността,

привързваща ни към небето.

Замирах пред една звезда

и никога пред битието.

И в себе си живях така —

надвесена като над пропаст.

Избликвах от река в река

и срутвах необятни мостове.

Мъчително или на уж,

в неразгадано безпокойство

все търсех оня Златен дъжд

да ме привърже като родственик

на бързеите с ясен дух,

на изворите — с хлад лечебен...

Да преживея с моя слух

как се изсипва върху мене...

 

А после нека преболи

И цялата вселена даже!

Намерила бих път, дори

и сетен той да се окаже!

 


напред горе назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Росица Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух