напред назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]



Не си останал сам


Само в този момент на съмнение,

приземен между вик и надежда

като празник изгрява над залеза

и зад нощния космос

от сенки

светъл дъх на смокиня се свежда

с плодовете, узрели в небето!

 

ОТпустява светът. Ще се съмне!

След минута. Ти само почакай!

Силен извор клокочи във тъмното

и звънят водопади из мрака.

 

Само в този момент на отричане

всяка нежност до края погубил,

ти ще спреш

на ръба на безкрая

като скитник, укрит във тъгата си.

През отвесния гръб на нощта

ще погледнеш така неочаквано.

Аз ще бъда нататък... сама.

Чак на другия край на дъгата!

В най-последния ден на света.

И оттам

        Ще докосвам ръката ти.

 


напред горе назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Росица Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух