напред назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]



Достигане


Душата ти е остров.

В морето от космически илюзии.

Аз тръгвам с лодката.

И северните чайки...

Достигане — каква далечна дума,

прохождаща със слънцето!

Навярно ще те дръпне вятърът

за дрехата,

когато те целуна.

Там някъде — в незримото...

Платната се заплитат при докосване

и могат да се спрат със вик

на дъното.

Завръщането ще е невъзможно,

а залезът ще плува под водата.

Така е хубаво

безкрайно да пътувам

към твоите небесни очертания

и да съм само малка част

от тихото очакване

на утрото,

когато в песъчинка по окото ти

ще се позная

и ще се препъна.

За да разказвам после за морето

И северните чайки.

 


напред горе назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Росица Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух