напред назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]



Водици


Разклащам дъното на този Кръст,

който е начало на Вселената,

който е поникнал с водни пръски,

пълен със небе.

Богоявление.

Част съм от родена необятност,

сливаща света си съучастно

в бялата дъга на Сътворението.

Изумена радост се преплита

с върха на случващото се пропускане

и ме облива с упоение от светлини.

 

И как не съм разбирала до днес,

че този Дух, донесен от вълните ми

е дал живот на Святото кръщение!

 

А с теб сме заприличали

на цялата земя,

изпълнили простора

с пчелни пити

и със прашец,

оплождащ дивите цветя

и слънчогледите.

Тревите тръгват.

И вървят по този свят

със стъпки от мълчание,

а в тях расте животът

на душата.

И пълня сетивата си

със теб,

проникнала дълбоко в словоизвора,

От който капе

Бог.

 

В сълзите на росата

Те отглеждам!

 


напред горе назад Обратно към: [Росица Ангелова][СЛОВОТО]

 

© Росица Ангелова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух