напред назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]



Искам


Да кажа.

Още не знам какво.

Да размажа

с пръсти,

с нож

моето същество.

Този път върху теб.

За да се върне

отново,

забравено като разтопен лед.

 

Да си спомня миналото,

за да му покажа среден пръст.

Дало ми е всичко,

което ми липсва

и от което ми писва.

 

Да вярвам.

Не искам надежда!

Тя е празно сега.

А то е така.

Не го искам това.

Но и как

да тръгна пак

по нов път,

като не знам, че има такъв?

 

2003 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]

 

© Калина Чепандова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух