напред назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]



Не знам


А на мен ми е зле!

Не съм болна, не.

 

Ами там под лъжичката

ми се гърчи душичката

и се е свила така…

чак ми спира дъха!

 

Излязох да вървя под дъжда,

сигурно да й измия раните.

Но само почувствах студа

още повече и отвсякъде.

 

Реших да се прибера,

намокри ми се якето.

Не можах да се събера,

подплашено е в мен ятото.

 

И сега седя и само дето треперя.

Не че сама да седя не умея,

но като мога с теб да се слея,

защо трябва сама да линея?

 

Ето, разплаках се,

този път не можах да се спра,

защото преля.

Но какво от това?!

 

На кого ли му пука за моята душа,

щом самата аз не мога да я утеша!

Не мога да я контролирам, не и в това,

от мен не зависят толкова много неща...

 

А и тя не иска!

Сама се притиска

в ъгъла да писка

за твоята душа!

 

Убива ме това

да я гледам така!

Защо ли не разбра,

че не ти, а аз ще умра?!

 

2001 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]

 

© Калина Чепандова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух