напред назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]



Изглед


Един последен етаж. Не този точно отсреща, където гол мъж си мие краката на кухненската мивка. А онзи на хоризонта, под който се виждат само керемиди, а над него — небе. Изглежда като спомен от море.

Една малка част от стената му е боядисана в зелено като белег, по който ще го позная. Ограден е от широки тераси без покрив като бряг, на който се пече слънцето и хвърчи пране.

Бих искала да отида там.

Дълго време го търсих от улиците. Въртях се, вървях заднишком, оглеждах последните етажи на сградите, после се прибирах и сравнявах какво съм видяла отдолу. Докато го намерих.

Ако отида и кажа на хората, че много ми харесва етажа им, дали ще ме пуснат да отида на терасите и да си помахам? Ще бъда много щастлива, но не им вярвам. На хората. Веднъж вече съм молила хора да ме пуснат да мина през терасите, защото никой не отваря вратата. Мислех, че ще намеря труп. Не ми разрешиха. Но те живееха на нисък етаж.

 

2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]

 

© Калина Чепандова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух