![]() ![]() НаписаноЗапочна синьо-зелено, на очите на момче посветено. Изписах го върху чина, на който седеше. Ако не аз, стихът ми с очите му беше.
Извика го отново сърцето, заради депресия и момче от морето. За стиха ми той никога не разбра, написах невъзможността в любовта.
Игра ли стана това? Писах за мъже, а бях сама. Стих се пише само откровено. Насила нищо не доказва, дори и да е посветено.
Един ден ме спаси. Написах стих за себе си. Провокира ме мъж, който все още ми липсва. Спомен странен, ценен живота ми прочиства.
И отново е вдъхновено, на самоубити чувства е посветено, но сякаш не иска да докажа откровеността си, букви не достигат да покажа.
Калински 2003 г.
![]() ![]() ![]()
© Калина Чепандова. Всички права запазени! |