напред назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]



Написано


Започна синьо-зелено,

на очите на момче посветено.

Изписах го върху чина, на който седеше.

Ако не аз, стихът ми с очите му беше.

 

Извика го отново сърцето,

заради депресия и момче от морето.

За стиха ми той никога не разбра,

написах невъзможността в любовта.

 

Игра ли стана това?

Писах за мъже, а бях сама.

Стих се пише само откровено.

Насила нищо не доказва, дори и да е посветено.

 

Един ден ме спаси.

Написах стих за себе си.

Провокира ме мъж, който все още ми липсва.

Спомен странен, ценен живота ми прочиства.

 

И отново е вдъхновено,

на самоубити чувства е посветено,

но сякаш не иска да докажа

откровеността си, букви не достигат да покажа.

 

Калински 2003 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]

 

© Калина Чепандова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух